За развитието на художествените тъкани са спомогнали биогеографските условия и икономическото развитие на страната. Отглеждали са се много овце, от които се получавало изобилие от вълна. Затова и главният материал, от който се изработвали килимите е вълната. Употребявали се два вида вълна: рунова – стригана напролет и табашка – получена при обработването на кожите. След изпирането вълната е изпридана на ръка в усукана нишка за основа, която след това се е песуквала отдве за по-голяма здравина. За основа е избирана предварително най-дълговласата вълна. За вътък вълната е изпридана с по-слаб сук и в дебелина според желаната гъстота на килима. След изпридането вътъчената прежда се намотавала на парчета или чилета, изпирала се и се боядисвала. Друг материал била козината. От нея се приготвяли основа и ватък. Третият материал, използван от края на XIX в. бил памукът. За изтъкаването на един квадратен метър чипровски килим отивали 1, 200 кг. вълнена прежда и 0, 300 кг. памук за основа. Интересен факт е наименованието на отделните етапи при работата върху чипровския килим – изработването на фигурата се нарича „вършене”, а изпълнението на фона около нея – „пълнене”. Днес все още продължава да битува вярването, че тъканите чипровски килими служат не само за украса и топлина в дома, но осигуряват на къщата и нейните обитатели закрила и късмет, тоест имат вълшебна, магическа сила.
СИМВОЛЪТ е парола, знак за разпознаване. Символиката в чипровските килими е древна и най-вероятно в корените й се крият много от магическите и религиозните символи на прабългарите. Триъгълникът е основна геометрична фигура. Обърнат с върха нагоре символизира мъжкото начало, а с върха надолу женското.
Вариантите от ромбове образуват „колата“ – символ на безкрайността, вечността, на непостоянството на земните неща. Изразява волята и човешката сексуалност.
Допрените върхове на триъгълника образуват „макаси“ (ножици) – символ на времето, но и олицетворяващ голям, свободен човек – от буквата „голяма носовка“ 
в старобългарската азбука.
„КАРАКАЧКИТЕ“ е модел с геометричен орнамент, приличащ на човешка фигурка – някои я приемат за символно изображение на древната богиня на плодородието.
„КРЪСТАЧКАТА“, изтъкана на квадрат, символизира земята и материята.
„ОКЦАТА“ е знак за божествено око и идва от множественото число и умалителното на думата очи.
„Канатица“ – нейният първообраз е осмолъчна звезда в почти кръстовидна форма. Стилизацията й към опростяване я е довела до несиметричност във фигурата.
Един от най-монументалните орнаменти е „дървото“. Обикновено то се извишава в средата на килименото поле право, с разперени симетрично от двете му страни клони, отрупани с гроздове или плодове.
„Цвете“ 
„Двойни крилца“
„Гугутка върху гнездо“ 
„Зелка“
„Човешка фигура“ 
„Човешка фигура“
„Скачени кола“ 
„Анадолски кола“
„Рескаво колце“ 
„Шевица-кандилница“
„Чипровска голяма жабица“ 
„Чипровска жабица“
… и още:
Чипровски килими 